| Откриха учебната година в Медицинския факултет на СУ |
Доживяхме след толкова трудности Софийския университет да има отново своя Медицински факултет. Това заяви ректорът на Алма Матер проф. Боян Биолчев, предаде репортер на БГНЕС.
Сега вече университетът отговаря на 90% от европейските стандарти за университет. Всяко ново нещо не е доброто забравено, а е доброто запомнено. Така е и с новия Медицински факултет. Това е най-големият подарък, който получавам в края на своя последен мандат като ректор на университета и е крайно време този университет да носи името национален, посочи Биолчев. Министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски заяви, че още с постъпването му в правителството са започнали разговорите и усилията за възобновяването на Медицинския факултет в СУ. За тезипочти три години имаше изключителна съпротива, и то главно от медицинските среди, но София е вече един двумилионен град и е хубаво той да има своите два медицински факултета. В началото ще бъде трудно заради липсана достатъчно помещения и база, но това са преодолими проблеми. Такава е и посоката, в която върви правителството. Както се мисли и за създаването на нови административни центрове и постепенното построяване на мегаполис между София и Перник, така ще имат своето място и бъдещите студенти по медицина от СУ, отбеляза Гайдарски. В първия випуск са приети 30 студенти, от които 15 българи и 15 чужденци. Проф. Биолчев уточни, че от миналата година има още 30 чуждестранни студенти, които са били приети миналата година, но са минали през друго обучение - така че студентите ще бъдат 45. За 15 български студенти конкуренцията е била най-голяма по време на кандидатстудентската кампания - имало е 500 кандидати за специалността.Идеята за Медицински факултет в Софийския университет се роди в Света гора в Атон през 2001 г., каза директорът на Университетска болница“Лозенец“ доц. Любомир Спасов. Той припомни, че с указ на Фердинанд е създаден Медицинския факултет към СУ през 1917 г. След като напускат Съветска Русия след Октомврийската революция големи руски лекари-професори слагат началото на академичното обучение във факултета. През 1950 г. по решение на тогавашното комунистическо правителство Медицинският факултет е отделен и е създадена Медицинската академия, уточни доц. Спасов. Той и проф. Биолчев връчиха студентските книжки на първокурсниците, между които има студенти от Гърция, Турция, Македония, Хърватия, Сърбия и други.Чл. кор. д-р Йовчо Топалов каза специално за БГНЕС, че той е бил приет за студент по медицина през 1948 г. и списъкът с приетите да учат е бил залепен на Ректората на СУ. След това по идея на Вълко Червенков, тогава министър на образованието, този факултет е бил закрит, уточни той. За това за него е особено щастлив този ден. Чл. кор. Топалов е създател на клиниката по сърдечна хирургия в болница“Лозенец“ и е извършил първата сърдечна операция в лечебното заведение. |
|
| Визия за методиката на обучение |
24.02.2006, zdrave.net, Елица Тодорова |
От колко души ще бъде първият випуск?
50 студенти на година е приемът, тъй като е нерентабилно да бъдат по-малък брой. Когато се прави цялостна концепция за някакво начинание, в случая факултет по медицина, се прави анализ – колко преподаватели ще е рентабилно да има, колко студенти и т. н. За няколко студенти, за двама-трима, това не е рентабилно. С над 50 човека вече става курсус магнус. Има две неща, които трябва да се гледат – да не бъде много малък курсът и да е нерентабилен, с много преподаватели и малко студенти, и другото е да не бъдат свръх много студенти и да се загуби индивидуалната връзка с всеки един от тях. Те трябва да чувстват, че са част от болничното заведение, че са част от цялото семейство, и когато завършат, да кажат с гордост: „Аз съм завършил Факултета по медицина към СУ в УБ „Лозенец”.
…..в САЩ са максимално мотивирани, когато влизат във висшето училище, в университета, защото знаят, че след това намират своето място в живота по това, което знаят и което могат. В България нас ни оценяват по това, което сме сгрешили и което не можем. Това важи и за политици, и за професионалисти, и за всякакви. Никой не казва: той направи това и това. Казват „той направи тази грешка”. И това е много грешен подход, защото дори много добри специалисти, с цел да не направят грешка, започват да манкират работа, за да не ги хванат в грешка. Там получаваш максимална свобода като специалист – той знае, че ще направи грешка, но ще бъде оценяван въз основа на това, което е направил добре. Така че тяхната образователна система е изградена именно върху това – на принципа на бонификацията. И във факултета по медицина, който в момента подготвяме да стартира, е заложено точно това – нашите студенти по медицина да се стремят да показват своите знания, и колкото повече знаят, толкова по-добре ще бъдат оценени, и толкова по-добра реализация ще имат. |
|
 |
| Медицинският факултет на Алма матер |
Основите на висшето медицинско образование в България се полагат с приемането на Закона за създаване на медицински факултет към Софийския университет. Той е гласуван на 10 ноември 1917 г. от 17-то Народно събрание.
С постановление №21 на цар Фердинанд влиза в сила и е вписано в правителствената Бяла книга на 22.11.1917 г. През същата година започва да работи и библиотеката на факултета.
Първата лекция е изнесена на 10 април1918 г. Първият випуск се състои от 98 души – 83 мъже и 15 жени.
Професор Иван Киров, известен специалист по уши, нос и гърло, е първият декан на факултета. Сред първите преподаватели блестят имената на проф. Васил Моллов, проф. Стоян Киркович, проф. Парашкев Стоянов, проф. Стойко Петров, проф. Константин Пашев, проф. Атанас Теодоров.
През 1925 г. започва да излиза списанието“Premedicus”, което е едно от първите списания за студенти по медицина в света.
Редица изтъкнати представители на Медицинския факултет като проф. В. Моллов (1923-1924), проф. В. Алексиев(1926-1927), проф. Ст. Киркович (1930-1931), проф. Ал. Станишев (1938-1939)са били избирани за ректори на Софийския университет “Св.Климент Охридски”.
През 1950 г. съгласно указ №246 на Президиума на Народното събрание се създава Медицинска академия. По този начин Медицинският факултет е изваден от структурата на Алма матер. Дейността му е окончателно преустановена през 1951 г.
През пролетта на 2003 г. по предложение на Ректора проф. Боян Биолчев Академическият съвет на Софийския университет взема решение да възстанови Медицинския факултет. На 1 октомври същата година Академическият съвет гласува и “Проект за разкриване на ново основно звено в СУ – факултет по медицина”.
Правителството на Симеон Сакскобургготски приема на 19 декември 2003 г. Постановление № 316 с член единствен: “Открива Медицински факултет в структурата на Софийския университет “Св. Климент Охридски” с учебно-клинична база в Болница “Лозенец” – София”.
Занятията на първия випуск на възстановения Медицински факултет на Софийския университет ще започнат на 2 октомври 2007 г. непосредствено след официалното откриване на факултета. |
|
